Келвин

Скалата на Келвин е въведена през 1848 г. от шотландския физик и инженер Уилям Томсън, 1-ви барон Келвин. Тя се използва предимно в науката, инженерството и физиката като еталон за абсолютната температура, като осигурява последователност в термодинамичните уравнения.

Като стандартна единица за измерване на температурата, келвинът е от съществено значение във физиката, химията и инженерството, където прецизните термични измервания са от решаващо значение. За разлика от ежедневните температурни скали като Целзий и Фаренхайт, които се основават на точките на замръзване и кипене на водата, келвинът е обвързан с абсолютната нула (0 К) — теоретичната точка, в която всяко молекулно движение спира.

Тъй като скалата на Келвин започва от абсолютната нула, тя няма отрицателни стойности — всички температури са положителни. Тя има същите стъпки като скалата на Целзий (промяна от 1 К = 1 °C), но в нея липсва символът за градус (°), което я отличава от другите температурни скали.