Фаренхайт

Температурната скала на Фаренхайт е разработена от германския физик Даниел Габриел Фаренхайт през 1724 г. Тя продължава да се използва широко предимно в Съединените щати, Бахамските острови, Каймановите острови и няколко други територии.

Ето разбивка на основните референтни точки по скалата на Фаренхайт:

• 32°F: Точката на замръзване на чистата вода.
• 212°F: Точката на кипене на чистата вода при стандартно атмосферно налягане.
• 98,6 °F: Приблизителната средна телесна температура на човека.
• 0°F: Първоначално тази единица се е основавала на точката на замръзване на определен солен разтвор – смес от лед, вода и амониев хлорид, която Фаренхайт е считал за най-ниската възможна температура по онова време.

Фаренхайт избра тези отправни точки и деления за своята скала, като се основаваше на ранните методи за измерване на температурата и на желанието си да създаде скала с по-фини деления от съществуващите. Разтворът от солена вода осигуряваше надеждна начална точка, а първоначално той се стремеше да определи 100 градуса като температура на човешкото тяло, която по-късно беше прецизирана.

Макар че по-голямата част от света използва скалата на Целзий (°C) като стандарт за измерване на температурата, Фаренхайт продължава да се използва предимно в Съединените щати и в няколко други региона.

В научните области скалата на Целзий често се използва успоредно със скалата на Келвин, при която абсолютната нула (най-ниската възможна температура) се определя като −273,15 °C (0 K).