Под „пермафрост“ се разбира почвата, независимо от нейния тип или от това дали се намира на сушата или под вода, която поддържа температура от 0 градуса Целзий или по-ниска в продължение на най-малко две последователни години.
Вечната замръзналост се среща най-често в полярните райони и във високите планини, където температурите остават достатъчно ниски, за да се запазят замръзналите слоеве година след година.
Макар и да звучи като неподвижен леден блок, вечната замръзналост играе жизненоважна роля в климатичната система на Земята. Тя спомага за съхранението на въглерод, оформя цели ландшафти и поддържа човешката инфраструктура в арктическите региони. С затоплянето на планетата тази замръзнала почва започва да се размразява, което предизвиква широкомащабни последици, простиращи се далеч отвъд Арктика.
Вечната замръзналост може да се състои от много различни материали, в зависимост от местоположението и местната геология. В повечето случаи тя представлява замръзнала смес от:
В някои региони ледът може да съставлява повече от половината от обема на вечната замръзналост. Тези зони с високо съдържание на лед са особено уязвими към размразяването, тъй като то води до срутване на почвата и деформация на повърхността.
Над вечната замръзналост се намира активният слой, който замръзва и се размразява в зависимост от сезоните. Дълбочината на този слой може да варира значително — от около 20 сантиметра в по-студените зони до над 3 метра в по-топлите райони с вечна замръзналост. Този слой поддържа тундровата растителност и представлява единствената повърхност, където корените, животните и микроорганизмите са активни през летните месеци.
Вечната замръзналост не е разпределена равномерно по целия свят. Тя е съсредоточена предимно в Северното полукълбо, където обхваща приблизително 20–25 процента от сушата. Сред основните места са:
Зоните с вечна замръзналост се класифицират като непрекъснати, прекъснати или спорадични — в зависимост от това колко постоянно е замръзнала почвата в даден регион. В непрекъснатите зони вечната замръзналост се среща почти навсякъде под повърхността. В прекъснатите зони се редуват участъци със замръзнала и незамръзнала почва.
С повишаването на средните глобални температури вечната замръзналост започва да се разтопява по-дълбоко и по-бързо, отколкото в миналото. Дори малките повишения на температурата могат да имат значителни последствия, особено в региони с високо съдържание на лед в почвата.
Разтопяването на вечнозамръзналата почва дестабилизира ландшафтите, променя режима на оттичане на водите и преобразува екосистемите. Горите, растящи върху вечнозамръзналата почва, могат да започнат да се накланят или да падат, тъй като почвата става мека и неравна — явление, известно като „пияни гори“. В низинната тундра разтопяването може да доведе до образуването на влажни зони или термокарстови езера, тъй като ледът в почвата се топи и земята потъва.
Още по-лошото е, че при размразяването се отделят въглероден диоксид и метан – мощни парникови газове, които са били затворени в замръзналата органична материя в продължение на хилядолетия. Веднага щом се размрази, микроорганизмите започват да разграждат този материал, превръщайки вечната замръзналост в нов източник на емисии. Учените изчисляват, че вечната замръзналост съдържа почти двойно повече въглерод, отколкото има в момента в атмосферата, което означава, че нейното размразяване би могло значително да ускори глобалното затопляне.
Разтопяването на вечната замръзналост носи със себе си широк спектър от рискове — не само за арктическите общности, но и за планетата като цяло. Сред най-сериозните рискове са:
Разтопяването на вечната замръзналост допринася за възникването на климатична обратна връзка, при която затоплянето води до емисии, които от своя страна предизвикват още по-голямо затопляне. Тази обратна връзка вече е видима в северните региони, където вечната замръзналост се разгражда по-бързо от прогнозираното.
Много сгради, пътища, летища, тръбопроводи и друга инфраструктура в студените региони са били построени, като се е изхождало от предположението, че почвата ще остане постоянно замръзнала. С размразяването и слягането на вечната замръзналост тази инфраструктура става нестабилна, което води до скъпи ремонти и инженерни предизвикателства.
В крайбрежните райони на Арктика размразяването на вечната замръзналост, съчетано с повишаването на нивото на морето и засиленото вълнение, води до бързо отстъпване на бреговата линия. В някои населени места ерозията налага преместване и изселване на дългогодишни селища.
Размразяването на почвата може да разкрие древен биологичен материал, включително вируси, бактерии и патогени, които са били в състояние на латентност в замръзналите слоеве. То може също така да наруши дълго заровени промишлени отпадъци, изоставени военни обекти или неправилно съхранявани химикали и резервоари за гориво.
Вечната замръзналост може да изглежда като замръзнала реликва от далечния север, но нейната стабилност оказва влияние върху цялата планета. Когато почвата се размразява, тя освобождава въглерод, променя ландшафтите, застрашава инфраструктурата и преобразува местните екосистеми — и всичко това има глобални последствия.
Учените по целия свят изучават внимателно вечната замръзналост, за да разберат ролята ѝ в климатичната система и да се подготвят за промените, които вече са в ход. Независимо дали живеете близо до Арктика или далеч от нея, размразяването на замръзналата почва на Земята е един от най-ясните признаци за затоплянето на планетата — и един от най-належащите, които трябва да следим.
Публикувано:
15 април 2025 г.
Беше ли това полезно?
Други наименования: